Области

1. Черно море - В „Е:то.“ се говори за „черноморското затворено огледало-изход“, вж. „Остранен Взгляд“. По-нататък - в „Кавказъ (операционализъм)“ - се казва: „Черно море е най-средиземното“. Реално това е една от най-важните области общо за трите стихосбирки. Черно море присъства на задната корица на „Е:то.“ като карта от анонимен атлас - Bibl. Vaticana. Cod. Barb. Lat. 4394, tav. 3 (1572 год.).
2. Кавказ - За първи път се споменава под ние-форма, а именно - ние сме „Кавказка провинция с огромни спомени“, вж. „Остранен Взгляд“ (Е:то.). По-нататък в същата стихосбирка е едноименното стихотворение „Кавказъ (операционализъм)“ с ключовото мото „Моят дом срещу моята крепост“. То завършва с двустишието: „...Отвикнах, но се връщам. // В Кавказът ми. И ужасът от това, че има ехо.“ - Кавказ е винаги подлог и никога допълнение (ако ще и друг да извършва действието по завръщане).
3. Древна Грузия (древногръдска Грузия) - в рамките на кавзказката област се намира митологично-историческата територия на Грузия като древна гръд. На това е посветена поемата დრევნოგრუდსქა გრუზია (Ще:), в която нашата култура и цивилизация се основават на Древна Грузия вместо на Древна Гърция. В поемата се проследява историческото развитие на човешкото от тази нова перспектива. Но ако става дума за държавата (а не за областта), то Грузия се споменава по-рано в „Кавказъ (операционализъм)“ (Е:то.), вж. по-долу в рубриката Държави.
4. Трансилвания - за първи път се споменава в едноименното стихотворение Transilvania (:беше...), където се описва тази светла, ветровита и цветна територия, „но откъм гората, материята и коренищата“. Това означава, че Трансилвания не е достигната в стихотворението, а само е представена. Тя обаче има и друга, много важна роля - това всъщност е името на съвременната метафизика: не meta-physica, а trans-silvania - т.е. след дърветата, горите, нещата, купчините и материалната маса. В тази си роля е разгърната в края на стихосбирката, вж. „Fabula rasa: структура, ирония и метаболизъм“ (223 с.).
5. Подолие

Държави

1. Молдова - за първи път се споменава в „Остранен Взгляд“ (Е:то.) - тя изглежда като повратна и огледална точка: слизайки на юг, „отраженията ми навлизат“ на север. Това променя и самата география, защото само така Днепър и Дунав могат да се пресекат (и това става посредством „огледалото“ на Молдова). По-нататък темата се разгръща специално в „Чернівці“ (:беше...). Молдова е важна отправна или повратна точка за погледа и за осъзнаването къде се намираме ние.
2. Беларус - единственото разгръщане е в „Беларус - приказка“ (Е:то.), където се разказва за замирането на Източна Европа и за желанието да се напусне Историята. Четвъртата част от поемата се нарича „Беларусць умря!“
3. Азърбайджан / Азербайджан - за първи и последен път се споменава в „Кавказъ (операционализъм)“ (Е:то.) Това е първата песен в стихотворението и тя разказва за най-големия страх, че тази територия има центробежна посока. Земята сякаш изтича.
4. Армения - за първи път се споменава в „Кавказъ (операционализъм)“ (Е:то.). Това е втората песен от стихотворението и тя завършва с ключовото обобщение: „Стоя в място и чакам новия Модернизъм: // има Бог - и това са Другите...“. Впоследсвие темата се разгръща в „Детството на Армения“ (Ще:). Там в съдържанието се обяснява: „Това е продължение, уточнение и най-вече преддверие на „Кавказъ (операционализъм)““ (11).
5. Грузия - за първи път се споменава в „Кавказъ (операционализъм)“ (Е:то.), където се уточнява, че тя е „Единственият прилаз на глубоките византиуми // към Севера“ (20). Това е едно от редките споменавания в трилогията на византийската историческа подложка. Темата за Грузия се разширява и обобщава в „Ще:“, където тя вече не е просто държава, а митологико-историческа област, вж. по-горе описанието към Древна Грузия (древногръдска Грузия).
6. Украйна
7. Румъния
8. Унгария

Герои

1. Яржидва - за първи и последен път се споменава в „Остранен Взгляд“ (Е:то.),
2. Щ.
3. й.
4. Джордано Бруно
5. Рене Декарт
6. Готфрид Лайбниц - за първи път се споменава под редактираното име Leibnitz в „Забравени научни изследвания - Leibnitz“ (Е:то.), което е първото стихотворение от поредицата „Предтечите на модернизма в изкуството”.
7. Исак Нютон
8. Жан-Жак Русо
9. д-р Петър Берон
10. Чарлз Дарвин

Маршрути и пътеписи

1. Котбус - Дрезден - Будишин - Тракия - Маршрутът е извървян в стихотворението „dомъt речникъ“ (Е:то.). По пътя героят подминава Будапеща, Тимишоара, Белград. Уточнява се за Будишин следното: „Горна Лужица е разположена в немската област Саксония и неин главен културен център е град Будишин (глуж. Budyљin, нем. Bautzen), разположен на 50 км от Дрезден.“
2. Азърбайджан - Армения - Грузия - това е кратък концептуален и въображаем (накъсан) пътепис в рамките на „Кавказъ (операционализъм)“ (Е:то.).
3. Гьотеборг - Хелсингборг - Малмьо - този много кратък пътепис проследява живота на Бергман в едностраничната пиеса „Рег-Sопаге“ (Е:то.). Тук се проследява неговата биография през действия и предмети. Това е следователно географско-душевен пътепис.
4. Древна Гърция - Древна Грузия
5. София - Sibiu - Чернівці - Кам'янець-Подільський - Київ - Львів - Debrecen - Timişoara - София

Езици

1. беларуски
2. горно и долно лужишки
3. грузински
4. украински
5. руски
6. английски
7. немски
8. френски

Животни

1. катокрава - несамостоятелно и чудно животно, изпълнено с любов;
2. шипящи съгласкови Животни - това е гнездо и плетеница от съгласкови животни - всяко едно е свързано с всяко друго;
3. бизони
4. биволи
5. къртици
6. птици
7. китове
8. влечугро

Други обекти

1. Дъбник - споменава се веднъж в стихотворение „31.“ (Е:то.): „Далнина безнебна / Дъбник проточен въздига / и мъхнати лесата цъфтят.“ Дъбникът и далнината са в отношение на въздигане - всяко може да въздигне другото, тъй като и двете могат да бъдат подлог. Дъбникът изглежда като растение, но е произведен.
2. Ущърб
3. Общир
4. Оград
5. Гръбнар
6. Медузем
7. Дебелите планети
8. Мостът от китове

Какво съм чел, какво съм правил

Списъкът по-долу е публикуван в „Е:то.“ през 2000 г. без никакъв допълнителен коментар. Той е определящ и за следващите стихосбирки, в които вече няма такава рамка.

1. Атласи.
2. Дялевъ, А. Н. - „Семейно съкровище (домашна енциклопедия). Част I“ - трето издание, София, 1895 г.
3. Г-н Франц Кафка - романите и дневник.
4. Градският въздух прави човека свободен - сборник с документи и материали за средновековния европейски град, Варна, 1995 г.
5. Данелия, Г. - „Кин-дза-дза!”, 1986 г.
6. Кираджиев, Светлин - „География на видните българи“, София, 1993 г.
7. Сборник със сведения за Кавказ, т. 1, 1871 г.
8. Daniel Figgis - „Skipper”
9. Jean-Philippe Goude
10. Mikel Rouse Broken Consort & Blaine L. Reininger - Colorado suite & Walk in the woods, 1984-85 г.
11. Peter Greenaway - „The Falls”, 1980 г.
12. Van Der Graaf Generator - „Aerosol Gray Machine”, 1968 г.
13. Zowler, 1995 г. - това е названието едновременно на текста и контекста около първата поетична публикация Medias res (лат.) или Зелените ябълки на смъртта. През 2017 г. това най-сетне бе подробно описано в едноименната публикация Zowler;

Сказове

1. лирически
2. епически
3. драматически
4. машинен
5. административен

Азбуки и знаци

1. ∰
2. Ψ
3. ξ
4. #Ӝ.
5. ℵ₀
6. ℵ₁

Цикли и поредици

1. Азбучната поредица
2. Предтечите на модернизма в изкуството
3. Любовите ни

Несловесни системи

1. Шах нотация
2. Цифрите срещу числата
3. QR-лабиринт
4. Карти

Образувания и тип съществуване

1. Е
2. Метафорфоза
3. Върхувище

Роля на ВБВ

1. Автор
2. Машина
3. Име

Пишещи машини

1. Букви и числа: x-xix
2. Списък: xx-xxix
3. Речник: xxx-xxxix
4. Читанка: xl-xlix
5. Теч: l-lix
6. Видрица: lx-lxix
7. Квадрант: lxx-lxxix
8. Буквеник: lxxx-lxxxix
9. Fabula rasa: xc-xcix
10. Паралели: c-cix
11. Руини: cx-cxix

Разобличавания

1. Написано - да се чете

Огранизиращи техники

Щ.-структура

1. Щ.
2. Ще
3. Щения
4. Общения
5. Обобщения

Съществителни движения

1. вход
2. изход
3. произход
4. отход
5. всъдеходи
6. предходници
7. преход

Времена

1. Миг
2. Матрьошка
3. Мазилка

Неглаголни времеви форми

1. Сегашно време (praesens) в настоящето: Ето~аз пиша.
2. Бъдеще време (futurum) в настоящето: Ще~аз пиша.
3. Минало свършено време (aorist) в настоящето: Бях~аз пиша. - Този, който бях аз, пиша сега (не този, който съм аз).
4. Минало несвършено време (imperfectum) в настоящето: Бях~аз пиша.
5. Минало неопределено време (perfectum) в настоящето: Бил~съм~аз пиша.
6. Минало предварително време (plusquamperfectum) в настоящето: Бях~бил~аз пиша.
7. Бъдеще в миналото (futurum praeteriti) в настоящето: Щях~да~съм~аз пиша.
8. Бъдеще предварително (futurum exactum) в настоящето: Ще~съм~бил~аз пиша.
9. Бъдеще предварително в миналото (futurum exactum praeteriti) в настоящето: Щях~да~съм~бил~аз пиша.