Групата Дыр Ряжущ (Йордан Люцканов и ВБВ) бе учредена през 1994 година. В продължение на 3 години тя създаваше, отпечатваше и разлепваше експериментални плакати-становища. Целта никога не е била единствено популяризиране на новините и съобщенията от плакатите; по-скоро ставаше дума за усвояване на жанр, за формулиране на идеология и за нейното изразяване.

След 1997 не е извършвана никаква конкретна дейност, въпреки че идеята все още стои в един отворен шкаф (София, кв. Лозенец). Сега, след толкова време, мога да кажа, че Дыр Ряжущ бе главно анонимна група за афиши.

История на плакатите

І. Симфонии

Тези три плаката оформят поредицата „Симфонии“. Първият е замислен през декември 1994 година и реализиран на 21 юни 1995. Следващите два са отпечатани през същата година.

ІI. Опаковки

Следващите три плаката оформят поредицата „Опаковки“. Първият от тях измислен и отпечатан през пролетта на 1996. Следващите два са през същата година.

ІII. Пътища

Тези 3 плаката оформят поредицата „Пътища“. Първите два са с дата декември 1996 година (вторият е просто приложение към некролога на Бела Барток). Третия плакат е разлепен през матр-април 1997 година.

ІV. Недовършено

Този последен плакат е създаден през май 1997 година, но така и остава неразлепен. Това е и краят на Дыр Ряжущ.

Коментари за плакатите

1. Всичко започна със Симфонията на Андрей Бели. Вече не си спомням точната дата, но по самия плакат може да се въстанови, че е било някъде през декември 1994 година. „Дыр Ряжущ“ - това беше заради Кручоних („дыр, бул, щыл“), но него не го пипахме. Пипахме единствено стените и плакатите. Искахме улицата да е сцената за представлението на Андрей Бели... И обявихме. Че сцената на Бели са софийските улици.

2. Първото нещо, което усетихме: Симфонията на Бели вече не е актуална. Точно не е актуална, не е и модна или модерна (тя е просто модернистична). И направихме втори плакат. В него Симфонията е текст...

3. В третия Симфонията е визия. Така и сторихме - нарисувахме митологичната кутия. Кутията, която е едновременно екран. „Хем съдържа, хем е екран“ - опростено като поговорка. И зарязахме симфоничното.

4. Четвъртият плакат подхвана образите и ги (пре)образува - митологичната кутия се оказа продънена - и я нарисувахме. Основното беше как да запълним пропуските, пропастите. Единственият начин бе чрез опаковане - така се оформи вторият цикъл (след симфоничния) - цикълът на Опаковането. И осъзнахме още повече своите хронотопни граници.

[...]

Преди 6 години и половина по улиците на София и коридорите на СУ се появиха бели позиви-плакати с издателската марка Дыр ряжущ (в правоъгълна рамка). От една страна си беше изстъплен прочит на Симфония №2 (драматическа) от Андрей Бели, сетне на романа му „Сребърният гълъб“. От друга...

Топографията е сценография, градът е материал за инсталация, полето също. А сгъваш листа - и: инсталация „срещу“ евклидово пространство.

„Софианецът“ (след Вл.Соловьов) Андрей Бели на софийските улици. И (пред)усещане на бездна (настроението на симфонията и романа), придружено от неомодернистични опити в акварела

Социална бездна? Интимно-екзистенциална? - Не. Словотворчеството предхожда познанието, прави световете вътре в мен и отвън да са; наричам, възсъздавам, заклинавам. И съм в третия свят. Та бездната е била мит, извикан чрез заклинание. (Несъзнателно изповядвана рецептата на Бели от „Магията на словата“),

Буквите на първия издателски печат подскачат като пламъци по сектанти-хлистовци, ъгловати са като фигури от софийска калканова соц-реклама (виж на Булгарплод над Театър 199, например). Ръкопис.

Стигна се до: „Бесилото на Васил Левски е опаковка“.

Сега бих опитал прочит с помощта на таблиците от книгата на Маклуън (баща и син) „Закони на медиите“. Как да разчета идеограмите върху листата и идеологията им?

Защо „дыр ряжущ“? Заради „дыр, бул, щыл“ на Кручоних. Затова и манифестни злоупотреби с правописа. [...] Защото е бездна, която реже очите и слуха. Камшик върху копие на стара кинолента, което е огнено знамение върху небето.

Във вид на етикетче върху плаката оголва похвата. И звучи архаично; всеезикът въвлича архаични и неархаични пластове на групата сродни езици, за да събере речника си - това е възгледът на Хлебников: и звучи.

Какъв е прагматичният смисъл на червеното домино на Николай Аполонович („Петербург“)? „Дыр ряжущ“ следва да затрудни четенето на софийските стени. Себетълкувам се „модернизиращо“ - но само що се отнася до терминологията.

Един хвърлял позиви - празни листи - от „Царевец“; - Какво да пише? То всичко е ясно.

Почти нищо не си спомням вече. Те самите не го раздухаха този случай.

Нещо говориха, разсъждаваха.

Някакви думи, абсолютно несвързани и някакви грандиозни концепции зад тези думи. Планове...

Спомням си имаше един плакат с Васил Левски и бесилка - май по стихотворението на Ботев - „Обесването...“

Де да знам... нищо друго не си спомням.

Тази дейност надали е разбираема от някой друг. Лепят нещо по стените, някакви плакатчета.

Спомням си, че имаше отговор на плакатите. Да, това беше интересно - имаше отговори.

Може би е имало някакъв смисъл.

Всъщност нямам големи спомени за това нещо. Беше много отдавна...