ВБВ
ВБВ е първо (1) име, после (2) автор, а накрая е и (3) пишеща машина; така е поне от 1995 година. Тези три образа не могат да бъдат напълно разграничени и понякога се застъпват. От друга страна те са силно определящи за поезията и с тях се изграждат различни наративи.
През 2022 г. излезе „:беше...” - това е заключителната книга от трилогията за времето, която започна много отдавна с „Е:то.” (2000) и продължи впоследствие с книгата „Ще:” (2011). В продължение на години акцентът падаше предимно върху авторството и настоящето. Впоследствие се появи закономерно изместване към машинността и бъдещето, а накрая беше финалното обръщане назад към името и миналото. На най-общо ниво трите книги пресъздават метаболизма на таблицата и поезията, а по-конкректно те разказват за етническата и технологична история на веществото и живото.
В Инстаграм употребявам акаунта @vbv.red, който е едновременно и за ВБВ, и за Ред.гру - като там публикувам предимно ръкописна поезия или редакторски бележки. В X/Туитър през хендъла @metergeweorc пускам откъси от вече публикувани стихове - това е преобразуване чрез съкращение и цитиране (минималната форма на редактиране). Същевременно във Фейсбук страницата @vebeve се появяват част от Туитър-откъсите, както и всички Инстаграм образи, но понякога има и допълнителна информация за събития.
Този сайт - vbv.bg - е архив, но и работна платформа. За новини и последни събития може да се използва блогът - blog.vbv.bg. Там има информация за хаоса на π, акорд:еони, Градски четения, ръкописи, книги, Литурне, коментари, идеи, Литературен квартет и т.н.